planet vlasath

трябва да си уникален кретен за да не пишеш на кирилица, когато пишеш на български език. казвам го с риск да обидя доста познати. но това е истината. кирилицата е азбуката на българите и считам за редно да се използва, когато се пише на български.
някога имаше технически ограничения, това да не се случва, но днес е повече от недопустимо някой да пише фонетично на латиница.

---

(cc) 2008, vpetkov. Един коментар.

Реших днеска да ви представя топ 3 филмите, които не са задължителни да гледате, даже бих казал, ако нямате какво да правите…намерете си, но не гледайте тези филми

Първият се казва "How to rob a bank?". Странно, но този филм май се харесва на някакъв кръг от хора, защото в имдб.ком е с доста висок рейтинг, но аз не можах да издържа дори 15 мин. от филма hahahh  даже не мога да му намеря свестен постер, за да ви го покажа. Нищо!

Вторият филм (не ги подреждам по нищо. Просто сега си ги измислям ), който не трябва да се гледа е "Street racer". Този филм също не можах да го възприема, понеже има уникално тъпи реплики от рода на "Ооо не, мамка му", "Пфууу изпревари ме, да го…" 10 минути и после OFF! Hahah  на него също не мога да му намеря свестен постер жалка история…

Третият филм се казва "What would Jesus buy?". Уникално смотан филм. Не знам как се излъгах да си го сваля Тааа…не го гледайте!!! Ще се опитам да намеря постер….хахах познахтеее!! И той няма да има постер (бтв филмите не са никак стари, рейтинга им не е никак слаб в нета и в някои от филмите участват известни актьори ).

Очаквайте продължение…

първо на спирката на евлоги и графа се качи едно момче, което на запотеният прозорец с пръст изписа „аз съм“ и стрелка надолу.. на мен и Мария ни се видя доста странно, но когато на НДК се качиха още петима, всичко се изясни.. последните три момичета и едно момче се присъединиха на спирката пред хотел Хемус.. забавно, нали?

---

(cc) 2008, vpetkov. Няма коментари.

Филм за злато. За много злато. Става въпрос за съкровище, потънало преди 300 години на стойност от 700 милиона долара. Предполагам, че са достатъчно много за всички Прекрасна комедия. Трябва да се гледа. Мацката е страхотна, пича си е пич и то голям. Какво ли не прави за жена си Много слънчев филм, тъкмо за лятото, за сега демек Пускайте си го!!!

Kyo & Sita ‘Le chemin’

On a parcouru les chemins
On a tenu la distance
Et je te hais de tout mon corps
Mais je t’adore
On a parcouru les chemins
On a souffert en silence
Et je te hais de tout mon corps
Mais je t’adore encore

(превод за непосветени)

минахме по всички пътища,
но запазихме дистанцията
и те мразя с цялото си тяло
но те обожавам
минахме по всички пътища
страдахме в мълчание
и те мразя с цялото си тяло
но все още те обожвам

мамка му, цитатът от анели ман беше грешен.. всъщност е ‘интимността е доверие. а доверието е да се пробваш’, което пак е същото, нали?

котката спи, размазана от кеф. мама ме пита в кой приятел съм и ‘нали щеше да учиш’. дори не се запознахме с този приятел. но видях толкова други хора.. толкова ли бяха? хора ли бяха? видях ли ги? стига въпроси, дете, попълва полу-детски лексикон, ходи боси по тревата, откри сезона на ментата и сок круша, почти се напи, но беше далеч дори и от почти, какво значение има, подстригаха те на тъмно с макетна ножичка и още не знаеш колко е равно, но е радващо. маичка, ако бях си отрязала кичур и отпред, щеше ли и там да ме орежеш? чак сега се сетих, жалко. кълбо назад, кълбо напред, имам си въртележка, имам моето неравновесие в мен, имам щастието си, лиготията си, имам възможността да стъпя в огромна локва, за да помириша един розов храст, който дори не миришеше, и го правя! после, докато показвам на венета как съм го направила, нагазвам отново, но с двата крака. и оттам е радващо - цели 3 минути в Essence, слава богу няма места, не знам какво да правя в това заведение ‘само за жени’; съществуват травестити, за жалост проституиращи; няма място и в заведение с прекрасна червена маса за билярд, а нощем софия е така приятна, по сандали, ние сме четири, колите не могат да ме сгазят, камионите също, като в онзи разказ на Ина Григорова, където тя обяснява (след някво хапче) как ‘съзнанието на шофьора работи примерно на 3000 мегахерца, моето работи примерно на 3000000 мегахерца’ и как нищо от този свят не може да я достигне… велика е. после идва умореното, мълчаливото, сигурно тъжното. гладното, и добри хора, които да ме нахранят, да ми купят бира, аз се разхождам с двайсе стотинки и не ми пука. в нощното прибиране ни съпътстват множество хлебарки ей така по тротоара, ужасена съм. после спя. и ме предупреждават ‘сашко може да се върне и да си спи в леглото. той гушка, не се притеснявай, просто така прави като заспи’.

действия, описания, това не са моите чувства, тук ги няма моите чувства. те са другаде. а специално снощи останаха да висят на около 70 см във въздуха на едно хубаво място и бяха там и гледаха и аз бях там и гледах. бяхме заедно, аз и те. трябва ли да се върна там и да подуша аромата им. беше ме страх да си облека жилетката, но тва си го въобразявам, знам го. като е студено от нищо не ме е страх. рицарите са с мен (yeah, did too much cocain)..

а по-предната нощ опитвах да се разплача на пейката пред входа ни с бутилка бира. после се отчаях, когато не намерих ‘сто години самота’, жужу си я е взела, ще ми я донесе по-късно обаче.
гладна съм. стържа. трябва да си измия зъбите. да се прибера. да се събера. да се взема и в двете си ръце. част по част да се взема. разпиляност. да си се огледам, да се наредя парче по парче. от нито един пъзел не съм губила парченца, а от мене колко изчезнаха.. това случи ли се наистина?

днес отново беше топло и потните хора владееха улиците, но денят не успя да бъде гаден. пих бира и пуших наргиле с хората, които могат да ме карат да се чувствам добре. тъжно е, че сега съм сам и си лягам да сънувам.. но понякога дори аз си лягам сам :) утре ще уча и ще пиша и ще е дълъг ден..
усетих, че последните ми публикации са малко противоречиви.. някой доста негативни.. но в такова време живея.. противоречиво. ако в края на деня си легнеш с усмивка, обаче, всичко е по-хубаво. лека нощ.

---

(cc) 2008, vpetkov. Няма коментари.

Ревю. Моето ревю. Моето поредно ревю. Комедия. Страхотна. Много се забавлявах, докато гледах филма. Аштън и Камерън се женят след много дълга пиянска вечер във Вегас. Непосредствено след това печелят 3 милиона долара от едно казино. Съдят се, кои да вземе парите и съдията ги наказва, като им зъмразява парите за 6 месеца. А през тези 6 месеца новото семейство трябва да консумира брака си и да заживеят заедно. От тук насетне започва същината на филма и играта на младото семейство. По десетобалната система получава 8

хвърли смарангясана маруля на улицата.. току виж някой я намерил и те т'ва ще му е късметчето.. а после може и дъвка да оставиш на пейката, вече няма да ти трябва, а и не знаеш на кого ще е късметлийската дъФка..

по повод невероятна кампания.. остави късметче или нещо подобно и тъпо.. кретения, кретения в този град, нищо друго не раждат тези температури.. а някой за сесия са тръгнали.. ама ще се върнат. спокойно..

п.п. може и морков, облизан.

Един много зрелищен и високоскоростен екшън, в който ще се насладите на хубави жени, много пари и гонки с най добрите автомобили. Зрелищните и опасни каскади са през целия филм. Направо ще ви спре сърцето като видите как се унищожават последните модели на Порше, Ферари, Ламборджини и Мерцедес. Общо взето филмче което ще ви разтовари и ще остави приятно впечeтление. Филма наподобява малко "Бързи и яростни", само че има още много да се учи от най-добрите

който мисли, че нов технически авангард е грозен да си вдигне ръката.

Филмът, който ще ви представя с няколко дена закъснение, за което се извинявам, е много напрегната драмичка, с участието на една великолепна мацка според мен ( като гледате филма ще разберете), се казва "21". Става дума за група студенти, които се справят много добре с математиката в университета и техния преподавател сформира групичка от най-умните и ги учи как да играят блекджек. Обаче по малко по-математически начин, от гледна точка на математиката, а именно да броят карти и да печелят много пари. Интересен филм, трябва да се гледа. След като са готови с броенето, са готови за истинска игра в Лас Вегас, света на блекджека. Печелят купища пари, но за да има екшън се случва неочакван обрат, който може да проследите като гледате филма. Хев фън

Супер яка е!!! Искам я

последните три книги, които (си) купих
парфюмът за весо
балади и разпади на господинов
сабазий на кристин
детска книжка за дете

последните три, които прочетох
триумфалната арка на ремарк
смешни любови на кундера
априлски момичета разкази на виан

три, които бих препрочела
алиса
пипи
хмм

две, които чета
майсторът и маргарита
комедиантите греъм грийн

и търся
борхес и кортасар

мисля перспективно. строя. пораснах и научих.
пораснах
толкова голяма, с цигара и кафе и само отражението ми в монитора компания
внезапна тишина
изведнъжна
this could be heaven right here on earth
голям спор за голямата любов вървят двамата и е някак непривично
вървят по улиците на град чужд за единия вървят само няколко пъти годишно и спорът се подновява
всеки път
голямата любов
човекът чието дишане на леглото до теб те изтръпва настръхва
кара да сдържаш своето и да го изпускаш на малки пресекулки за да не го събудиш
за да не усети пръстът ти по гръбнака си дъхът по кожата очите по косата по възглавницата
до който не заспиваш вече сънуваш ненужно е
или човекът който ражда
наследникът ти и пали външната лампа
пуши в кухнята не спи защото теб те няма още и чака
празният стол празното легло сготвената вечеря
бележка и той спи на дивана на пода с дрехите чакал те е
а ти заспиваш до него защото можеш
и сънуваш слънца и планини с него и всичко е донякъде подредено в категории
преди сега и след
и утре те чака след съня с кафе за двама и разговор за наследници за наследство
сега чаршафите миришат на пране вместо на него
матракът е пораснал в легло вие двамата в двама отделни човеци в двата отделни края на порасналия матрак
хъркане никого не буди дъховете отдавна не се чуват отдавна не се разхождат по гърбовете не спират в косите
и всяка истина е истина нищо че не се срещат
голямата любов е голяма, време й е
да порасте
било й е време да порасне
и да напусне домът който спира
да бъде
такъв
и порасва превръща се в стени в панели фасадни калканни ивични големи с вградена топлоизолация и връзки между тях и поли против водата и тераси които са балкони или лоджии или полу-
и ти си пораснал си полу- половинка и пушиш по лоджиите вместо в леглото сам вместо с него човек вместо половинка
и гледаш прозорците отсреща други лоджии с други човеци и отгоре таваните
мансардите на бляновете
гнезда на двойки и димът се извива от прозорците и погледът ти се хваща за него
и се плъзга надолу надолу до бъдещите кревати сега матраци преди одеалото да е сътворило своята митоза преди андрогинът под него да се е разделил
твоето утре те чака да се плъзнеш между белите чаршафи
утре тапетите се смъкват със съскане
ожълтени от цигарения дим
новите са жълти жълтото помагало за концентрацията
новият, наследникът има вече бюро а сега се побира в горната половина на леглото си и сънува твоята сянка на пердето си ти пушиш
последна после още една
цирконията стигнала терасата
след три хиляди вечери
след още три хиляди утрини
заминават бюрото и тапетите и плюшките и кашонът със снимки и покривките за гости от гардеробите
и разваленото казанче и остъкленият балкон на който той, наследникът, веднъж плака заради паничка с брашно
странни са липсите, ставащи изведнъж осъзнавани изведнъж
изведнъжно
една хлебарка лази по клавиатурата на километри от онези стени
от онези плюшки пердета балкони покривки времена
като погребение, пръст бисквити восък и след това се прибираш и пиеш едно или пушиш
за бог да прости или защото
ти е неловко
и пак не заспиваш макар километрите да се те разделили
от другия край на леглото не пръстта
въртиш се няма вече кого да събудиш и пушиш в леглото няма кой да покашля от твоя пушек няма кой да разстроиш с новината че пушиш изобщо
баща и дъщеря под един покрив и аз съм живяла така но преди
броят на покривите да надвиши този на хората
поради смърт, километри или просто така
с новото строителство по черноморието
с новите строители в университет който не е институт само заради бюджета
татко, как си, татко
кога пропуши
коя беше любовта ти в гимназията
коя водеше в таванчето в лозенец
влюби ли се някога в мама
(трошаща одеколона, преди да ти го подари и купуваща нов)
цялата чанта миришеше след това
миришеше ли ти, мамо, на него
усмихваше ли се на това
как си, татко, сънувах те тази нощ и се събудих уплашена
ще разбереш ли, когато ти го кажа сънуваш ли и ти
понякога, уморен заспал под мигащата светлина на дискавъри
сънуваш ли времена и хора
преди сега и след
събуждаш ли се уплашен за тях
не ти ли се пуши понякога не си ли тъжен
не ти ли се плаче
на мен ми се плаче понякога аз не плача
вече
пораснах.

не съм от мечтателите, които искат София да се превърне в Лондон и да водят живот, като този на британците.. останах, защото все още вярвам в България. има готини хора, но са твърде малко. повечето хора са тъпи и ограничени. ако всички се опитваха да правят нещата по правилния начин.. ако всички искаха да живеят готин живот.. ако на всички им пукаше.. може би, щяхме да постигнем нещо. много е тъжно, колко талантливи хора се махат от тук, защото не издържат. никой не иска да оцелява, човек се ражда за да живее, а не да прекара целият си живот в жалки опити да го прави.

аз едва успявам да живея. опитвам се все още и ще продължавам. докато все още вярвам, че има смисъл. но много не издържаха. след седмица още един приятел ще отлети и ще го виждам от година, на година по коледа. тъжно е. но той вече не вижда смисъла. и все повече отлитат и не се връщат. а тук кретените се множат. и други неща се множат, но не ми се говори на расистки теми тази вечер (на 24 май, в Добрич, трябваше да се напрегна за да чуя българска реч по главната улица).

жалко е!

---

(cc) 2008, vpetkov. Един коментар.

намирал услугата loop на мтел за готина. готино е да дадеш шанс на младите и бедни студенти да говорят евтино помежду си. но защо без моето желание са ми активирали услуга, която е доста неготина..?
днес с огромен ужас установих, че докато някой чака да си чуя телефона и да му вдигна, слуша някакво жалко парче..
тъпо, мтел, тъпо!!

---

(cc) 2008, vpetkov. 4 коментара.

‘ох, весо, на мен само ми се блогва’ - така си е. пише ми се просто, все едно с някого си говорим за обикновени неща, ей така, ежедневни. цял ден съм тук след снощния рожден ден на валя и някак ранното и всеобщо заспиване. играхме конкуизтадор в мишовските никове, правехме си наша стая и като влезеше някой го смилахме.. тва 2 лап-топа в една стая е сериозно нещо. и сега всеки е потънал в своите неща.

всъщност пишеха ми се други неща, но се отнесох да прочета едни стари разговори с венета, което никога не си го бях позволявала, и почти се разплаквам на моменти, помня всичко прекалено ясно, прекалено!! също така виждам, че голяма промяна не е настъпила - оттогава си ме е страх. и все пак най-странното е, че си говорим така сякаш се познаваме, а бяхме прекарали само ден заедно, в музика и говорене. и другото - тя се опитва да ме накара да говоря, достатъчно брутална, всъщност прекалено като за мен тогава, но все пак ми даде възможност да кажа неща, които никога не бих казала доброволно. всъщност нищо няма значение - това е спасителната релика, извинителната, бягащата.
щом никой не е умрял, наистина ли другото е поправимо. за нещата си има време, не можеш да караш само на предишни емоции. нужно е да правиш нещата във времето им…. ‘дете, в мислите си си свободна, а в действията никак’ - ми е казала. знам го прекално добре. търся изхода от главата си. прекалено ненужно дълбоко е тук.
вие, които сте, защо ме оставихте сама да се справям!

в центъра на града правя любов
в стара загора, бургас, софия
(другото е тайна).
после в крайните квартали плача
на леглото, терасата, пода.

включително little bitch, big bitch swiming in the water.
включително, че правя велики неща в морето и по плажа,
но само ако има кой да гледа.
пожелавам си неща
и после мълча по неизпълнението им
моето неизпълнение
понякога е лесно,
но не е.

извратена съм
перверзна
в главата си
i know
и всякакви други прилагателни
описателни.
нежна съм
докосващо
в главата си
и още, още прилагателни,
правя глаголите едно
съществително действие
и гарнирам с прилагателни
описателни, количествени, качесвени, общи.
и няма значение как се казва.
важно е какво ще ме пита.
може. всичко може.
никой не ми вярва.

това е едно връщане в архива една случка отпреди повече от година на която можете да видите
отляво надясно
плам мая саши крис хора хора аз знаме румен доника
за радост на тези от вас, които са фенове на Ямбол
за Ваша радост, В

днес не съм там и може би не искам да бъда
за една година
остарях побелях
проходих
дядо почина
завърших училище
розовото цъфна отново
записах се в университет
обръснах си главата (защото обещах)
загубих дома си, почти официално (след три седмици ще бъде)
посрещнах точно един юли в морето, от което излиза слънце
подстригах десетгодишната си коса
това
бургас дойде до мен
аз отидох в него


препрочетох си блога
рамото ми се бели там, където изгоря на Витоша
навън вали и аз по пижама се свивам
дом, не по-малко от всяко друго място, дом, най-много дом сега

измина година, дванайсет месеца, стотина поста, стотина познати, няколко приятели повече/по-малко

тук и сега съм, радвам се, че съм
и си спомням баба.

преди година имаше вълнения
едни вълнения

преди година беше далеч по-шибано различно

честити празник, енсхоус

харесвам нещата да се случват спокойно. мразя мобилните телефони. искам да стоя край плажа и да не съм онлайн.
но всъщност, не е така! харесвам динамичният си живот. дори бих го направил още по-динамичен. и докато мога да го живея такъв, ще го правя. и другото е готино, но за не повече от седмица. колкото повече неща ми се случат за едно денонощие и колкото по-малко спя, толкова по-добре.
писах нещо по-темата и искам да добавя, че по-жив няма как да се чувства човек. трябва да се работи много, да се учи много, да има много музика, много бира.. приятели за бирата и момичета за танци.

---

(cc) 2008, vpetkov. Един коментар.

Не мога да не се похваля :) Убийците по пътищата се увеличиха с още един и това съм аааааз!!! :)))))) Живот и здраве книжката ще е готова като се върна от Германия. (За който не знае аджеба защо пак ще ходя - батко завършва :)))

Абе хора, този филм излезе в началото на 2007-ма, а чак сега излиза по кината в България. Някой знае ли какво е претърпял преди да стигне до бг кино? Та…гледам, че филма сега го  въртят и реших да го блогна Става въпрос за един колежански професор, чиято втора работа е съдебен психиатър във ФБР. И след 10-15 минути от началото на филма получава смъртна заплаха, според която му остават 88 минути живот…Хм. Странно! Най-интересното е, че филма е с Ал Пачино (познавате го всички) и Бенджамин МакКензи познат още като Раян от толкова интересния "Ориндж Каунти". "88 минути" е поредния криминален трилър в моя блог (мане много ги харесвам тези филми). Бтв това е първия ми пост от Бургас!!! Наздраве

или си купи samsung за двеста кинта който пее повече от ogg..

иначе довечера ще има караоке..

PYкараокето кърти, бтв (и канал едно)

Хаахаха много як филм. Току що го изгледах и съм на мнение, че филма ми повдигна настроението и ме накара да се усмихна. Става въпрос за баскетболен отбор през 70-те години (така мисля). Разпада се АБА и само първите 4 отбора могат да се присъединят към НБА, но нашия отбор е последен в лигата и трябва да се потруди доста следващите мачове да ги спечели, за да може да стане поне четвърти. Комични ситуации има постоянно. Ще ви хареса. Обещавам ви

е, не движи ли тя нещата?

изгубих си, мисля, моя ipod; не мога да го локализирам никъде

но, дет се вика, дреме ли ми?

тя, петков, си ги движи нещата : )

don't blame the tools
make them better

16 градуса, слънце с облаци - подава ми се от гнома. рано трябва да е.. по-надясно гледам.. ден, месец, дата.. аха - десет и нещо.. рано било. толкова рано не съм ставал от седмици. явно нещо странно се е случило снощи.. я да прегледам последния лог - да бе, верно.. в един и нещо съм си легнал - това нормално ли е.

абе електронната поща е хубаво нещо, незабавните съобщения тоже, но не е ли твърде налечно това дето го говоря. не можеше ли да си погледна аналоговия часовник със стрелки? аз имам ли въобще такъв? а, да.. онзи на ръката ми - подарък от сестра ми - браво! само това, обаче? защо нямам огромен цъкащ дрънкалник.. а се будя с дигитална полифония.. това хитро ли е..?

не ми се задават върпоси.. пък и не ми се слушат отговори. така да искам акустика в живота и прости, прости механизми.. е ipod тъч е цел.. но въпреки това.. едно цъкало, термометър на прозореца и чайник за чай.. няма да ми се отразят зле.. баси смотания техно свят.. взе да ми писва. любовта трябва да движи нещата, не cmos и мегапикселите..

п.п. искам ipod да плейка ogg - ама няма!

манчестър станаха шампиони!!!
не спя. особено вечер. а и последните сутрини са съвсем астрономически погледнато сутрини, най-късната започна едва в осем… има и такива дни. сега са ми особено дълги не заради лятото. днес се опита да стане голяма буря. бях й се предоставила да ме прави на каквото поиска - за първи път по къси гащи (открих сезона!), по тениска (тоест без яке за всеки случай в раницата), освен това вървях насам-там, то капеше едва, цялото небе станало мръсно метално и не ще!
изчетох преди малко цял един блог. аз! е, не че не датира едва от март..
вчера ми се случи за първи път от много време - задушаването. не така силно както някога, но задушаване. а бях сред хора, бях на улицата, на светло, обикалях в пилеене на време, пиеше ми се бира, но не.. обикалях и единствената позитивна мисъл ми беше, че няма как в такива моменти да не се случи нещо хубаво. напоследък някак ми се получаваше. кофти, кофти и изведнъж щастие, живот. сега не очаквах това, трябваше ми някакво малко чудо, може и без прилагателно, кавото и да беше, щеше да е чудо. видях едната от двете си яки колежки, но говореше по телефона и подминах. чудо, дайте ми чудо, защото безумният ми поглед блуждаеше през слънцето. и в такива моменти почвам да звъня на хората, но никой не е авйлъбъл тук и сега. няма ми чудото.
пише ми се по иначе в блогъ.. сега не се радвам. миналата година в бургас пишех разни забавни неща, беше ми като цяло забавно. а силвия снощи с нейните въпроси за как съм и иска да й обяснявам. казвам й само, че съм в най-големия си филм, но пред нея не минават моите измъквания, тя пита сериозно, иска да й отговоря също сериозно, пита пак и пак и без да е досадна, директно, и ако й бях дала малко отговори, щеше да уцели в десятката. умее го. аз пък има хора, пред които нямам против да се предавам, ако успеят да ме накарат да говоря. а силвия по принцип е доста проницателна (ах, риба), но снощи каза, по повод тва, че живея с тодор, че е невъзможно двама души да живеят заедно (или да са близки приятели) и нито един да не изпитва влечение към другия. ако не изпитвали влечение, значело, че не били такива големи приятели. което ме подсети за една реплика от ‘секс’н’дъ сити’, която ме беше разбила с верността си ‘ако не харесваш приятелите си сексуално, то кого другиго!’ и ирина се присъедини даже в ‘спора’. аз им обяснявам, че невъзможното е това да е истина, а те не та не… запетайка там някъде..а след като се изговорих в това да докажа, че тошо няма мераци, решиха, че тогава имам аз и едва ли не ‘алелуя, несъзнателно е, признай го пред себе си най-вече’ (днес казвам на тодор ‘е, признай си, че ме обичаш’.. и той е потресен).. други два абсурда при силвия са, че въпреки всичките ми отрицания и т.н. продължава всеки път да ме пита как е П., какво прави. аз обяснявам, че този човек не съществува вече! и другото - като ме пита за гаджета, поставя въпроса ‘има ли жени, а мъже?’ поне вече отдавна се отказах да отговарям, че не си падам по мъже. тя твърди, че понеже не съм ‘пробвала’ и не може съвсем да съм наясно. поне като бях на 18 така разправяше и викаше ‘абе пробвай, може ти хареса’. разбира се, ако поставим въпроса ‘ако една жена не е пробвала с друга жена, откъде знае, че няма да й хареса?’, ще почнат измъквания ‘ама не е същото’, нали… знам си аз, този въпрос го поставих дори на леля ми, когато тя ми постави другия.. да, бяха луди години тогава, щом и с леля ми съм говорила за това. ох, задълба ми се по темата… сетих се много неща.. например, че под ‘пробване’ се има има предвид само секс, жалко (пак същия цитат на анели ман ‘приятелството е доверие. а доверието е да се пробваш.’). неведоми са пътищата на пресичането..
тази нощ, за разлика от предишните, не се очертава да спя дори три часа.. сега ще се позанимая със слагане на ударения, а имам и контролна утре, за която не знам хилядата думи. толкова са.
ако някой се сети за работа, подходяща за мен, да пише, да каже. защото сериозно смятам и септември като не си взема изпита, да се откажа от ученето. а точно в момента усещам, че в шибаната ми курсова работа няма грам анализ, а само преразказ под една или дуга форма. мамо, затънах..
върнах си малко писането, усетих го..
хайде, почва ‘за децата’:

чийс!

всичко ми плаче за сън!

Много ме зарадва филма, особенно колата на "Нео" (демек Киано Рийвс). Искам този Додж. Филма е интересна обърквация на корумпирани ченгета и как Лъдлоу (нашия) разнищва нещата.  Криминална драма, трилър, с лек характер на "кой още известен да играе във филма?" Искам да кажа, че не им стига Киано Рийвс ("Матрицата"), ами в него играе и Форест Уитакър (предпоследния ми пост, а именно "Vantage Point"), Коммон (рапър), Крис Евънс ("Фантастичната четворка"), Амауру Ноласко ("Бягство от затвора"),  Дъ Гейм (хихихи той също е много як рапър) и естествено не може и Хю Лори да не участва, нали все пак са събрани известни хора (той стана полулярен с тв сериала "Д-р Хаус"). Та…много известни актьори на едно място както се казва не е на добре, но филма е доста приятен и сполучлив Благодаря ви! Гледайте го!

Много забавен филм за едни девствени младежи (в това число имам в предвид и девойки), които гледат само как да загубят девствеността си. Единия младеж е преследван от главорези и попада в манастир за девойки, които нямат търпение да загубят девствеността си. Много завиждам на пича, който попадна там. И накрая успя да си хване една от тях, не само за секс бтв мацката е от Ориндж Каунти, Мариса, ако я знаете Гледайте филма, ако искате да се нагледате на готини мадами, да се поразведрите и посмеете малко.

новата версия на tarski излезе.. да видим тази вече ще имам ли време да се справя или ще остане за утре..

---

(cc) 2008, vpetkov. 3 коментара.

видях две ръце да се подават през прозореца. една мъжка, и една женска. всяка ръка държеше цигара. те се размахваха, описваха фигури, сочеха; дори се галеха понякога.. с цигарите между пръстите им. мъжката ръка беше по-груба, космата и уверено изписваше фигури във въздуха. все едно се перчеше. сочеше непоколебимо, но после винаги погалваше женската. а тя, нежна и бяла.. се увиваше около мъжката ръка и се завърташе от време на време.. изглеждаше, че е съгласна с всяко движение от страна на другата.
ръцете останаха дълго след като цигарите изгоряха.. и продължиха да се галят. видях ги как запалиха нови цигари.. и така цяла нощ. музиката беше нежна и перфектно описваше нежните движения на ръцете. стоях цяла нощ и ги гледах.. а те цяла нощ се галеха. една мъжка ръка и една женска.

---

(cc) 2008, vpetkov. 2 коментара.

* закъснели снимки и инфо за велошествието от 15 май ей тукинка

*52 червени драскотини само по лявата ръка. по другите места няма какво да броя. на другия ден повечето ги няма, останали са само дълбоките. 52 е символ. it coulnd’t be better.

*мария се дразни на ева заради ц. аз си мисля ‘на ти, всичко се връща’ и едновременно се чувствам по същия начин, но нищо не й казвам. трябва да нося сутиен, нали съм жена. даже съм леко почнала. тошо дори ме пита ‘защо!’. пита ме и как съм. не съм.

*като бях малка никога нищо не си исках, дори сладолед. ако ме попитат, тогава. сега пак нищо не си искам. но и никой не ме пита. а и сладоледа сама си го купувам. в петък се очаква ексклузив колетче със сандалите ми и буркани с манджи. за три години ще ми се случи за първи път, ексайтед.

*днес се чувствах като бог рано сутрин-8ч. в леглото си, с пухената завивка, по къси панталонки и пижама, сънувала някви неща по курсовата, заспала с анализи в главата. бог, на който не му се става, но се наслаждава на всяко леко движение в някак уникално мекото легло. въпреки че бог никога не е бил дете едва ли не.. за четирите часа сън сякаш ми се случиха много неща. ако имах сили да мънкам или мъркам, щях. сега трябва да имам само сили да напечатам курсовата, макар и не изцяло, защото ми го няма френския текст. пита се: колко наказателни точки още ще събера?

*иначе тютюна го изпушихме, тошо още не е взел още. жужу живее при нас и стават странни неща. на печката ни й се развали кабела нещо (мищо, ти който си на небето, помогни) и караме на пресата за сандвичи.

*иначе гледах яко филмче в офиса на Джемини за 17-ти май, мим и изложба за нощта на музеите, и брутална постановка в учебния на натфиз, празнуаха 60 години с 36-часов маратон.. видях си сикрет френда там, хаха, май не ме позна. но после едно дълго нощно топло прибиране с калоянчо с лежане в трева и заобрградени от кучета. тодор ни посреща с бира в 3.30.

Един от най-завладяващите и впечатляващи филми за 2007 и 2008 година за мен. В продължението на “Съкровището” търсачът на съкровища Николас Кейдж отново потегля на въодушевяващо, изпълнено с екшън глобално приключение в света на скритите исторически факти и тайните съкровища.
С появата на скрита досега страница от дневника на Джон Уилкс Бут (убиецът на Линкълн), пра-пра дядото на Бен изведнъж е въвлечен като основен конспиратор в убийството на Ейбрахам Линкълн. Решен да докаже невинността на прародителя си, Бен тръгва по международна верика от улики която го отвежда от Париж до Лондон и накрая отново в Америка. Пътуването разкрива пред Бен и екипа му не само изненадващи откровения, но и пътя към една най-старателно пазените тайни в историята на света.

преди по-малко от година вниманието ми привлече един нов блогър—анна. беше забавна. блогът си, беше започнала на шега и пишеше наистина готини текстчета описващи интересни случки. постепенно, разкривайки себе си, разкри и това, че не е толкова готина мацка, колкото аз си мислих, че е. следователно престанах да следя блогът ѝ. тези дни, чрез филип, попадам на нейна публикация от 21 март, където изисканата, коренна софиянка се среща за пореден път с идиот, провинциалист.. въпросният тип, по думите на анна, наистина е кретен и такива трябва много бой да ядат, но не там е работата.
в целият ѝ блог, се усеща атмосферата на омраза към т.нар. провинциалисти, най-нагло заселили софия и разделението софиянци/the rest.. по принцип съм на мнение, че всеки има право да си пише за каквото си поиска в неговият блог.. но щом подобен блог предизвиква толкова сериозни дискусии.. и толкова остри коментари, тогава нещо не е наред.
аз не съм от тук.. и съм много щастлив от този факт. израснал съм на много чисто и спокойно място. детството си съм прекарал край морето. и факта, че съм живял на другият край на България, не ме е пощадил нито от към образование, нито от към култура.
преди време писах за селяндури и т.н. като никога не съм визирал хора живеещи в село или хора живеещи извън софия. ставаше дума за кретени с ниска култура.. предимно членове на „нео-чалга движението“

всеки ден се срещам с много хора, тук в софия. предимно мои колеги от ФМИ, всички интелигентни и културни млади хора.. половината от тях са софиянци, другата половина са родени и израснали в най-различни красиви и чисти градове на България. това което ни събира е единственият свестен университет в страната и съвсем нормално една голяма част от нас, да продължат да живеят тук след като завършат.. най-малкото защото тук е съсредоточен ИТ бизнесът. никой от нас не е кретен. със сигурност не бих нарекъл и никой от колегите си селяндур. не мисля, че е редно, да се правят генерални изводи така леко.

п.п. според мен съм израснал на по-готино място от люлин..

---

(cc) 2008, vpetkov. Няма коментари.

Завладяваща история за най-големия банков обир във Великобритания. Филма е по действителен случай. Както знаете в последните години се пръкнаха доста такива филми за обири на банки. Този може да се сравнява с тях и е доста добър, но има и по-добри. Очарован съм от филма, разбира се, обаче аз лично гледах филма заради Джейсън Стедмън, защото обожавам неговите изяви в кино индустрията. За историята на филма няма какво да говоря. Може да прочетете

тук . Мнението ми го разбрахте…еми приятен филм тогава

Трепетна петък вечер. Беше ли трепетна петък вечерта? Не знам. Дойде ми така. Трепетна петък вечер.

Следващата петък вечер, да, тя се очертава също една по - особена. Валя + рожден ден. Хост.

Броих последно бирените бутилки на терасата, вече подредени четири редици по 12 + една 10, с което изкарах ги аз 58 (+- 1/2). Митко нещо не го кефи идеята да съхранявам подобно количество празни бутилки. Зема му ги напълня и задам време за изпълнение.

А над Витоша една луна. Луна над Витоша. Една, която очертава.

И всичко докато си подреждах бирените бутилки. А те дори не всички са мои.

толкова тихо; толкова спокойно; толкова себе си навсякъде из тази вечер

имам моменти, предимно докато съм под душа, когато си мисля за разни сериозни неща.. почти никога не съм можел да видя някакво бъдеще за страната ни.. не знам защо.. въпреки всичко избрах да остана тук.. и все още намирам това решение за правилно. не казвам че глобализирането, европейския, северно-американския или каквито и да са други съюзи са нещо добро.. но прекаленият идеалист няма бъдеще. светът е такъв и в скоро време няма да обърне ход. същото се отнася и за България.
вместо цял живот да мрънкам, мога да се опитам да живея в този свят. и тогава, ако искам да променям нещо, да работя в тази насока, но според правилата на играта, защото за да спечелиш една игра, да победиш една система, вярвам, трябва да играеш по нейните правила.. никой не може ей така да дойде на власт и да „оправи“ всичко.. никой не може да сложи край на войните и да изхрани гладуващите. светът в който живеем е така, сложно устроен.

и колкото и да не обичам да правя планове за бъдещето.. като всеки човек имам някакви идеи, какво искам да се случва с мен през следващите пет години. но как човек да си направи планове.. да предприеме сериозна стъпка, когато просто няма нищо сигурно за което да се захване. нестабилната обстановка в България във всяко едно отношение е такава от както се помня.. а аз съм на 20. и ако някой ми каже, че нещо се е променило, да си гледа работата..

оказва се, че е европейският съюз има нещо, поне една идея по-добро от това, което беше до сега.. но за нещастие, на това място, дори най-добрата и успешна политика загива. нямам дори идея, какво може да се случи, за да имаме някакво подобие на сигурност в държавата ни, та да може един млад човек, да работи за своето бъдеще.

в момента има реална възможност, човек на 20 години, студент тук в софия, да работи, да получава наистина адекватно заплащане за труда си, да си позволи прилично жилище и да може да инвестира в автомобил на лизинг, който дори и да изплати. друг е въпросът, дали на следващият ден, няма да му го откраднат. или нещо друго ще се случи, така че да прецака целият му прост и на никому не пречещ живот.
толкова е шибана реалността в България, че не мога не бъда черноглед. наред с това цялото това нео-чалга поколение, което успешно се самоунищожава, превръщайки се в стадо овце. не виждам светлина в края на този тунел, но въпреки това, нещо в мен ще издържи поне още пет години.. след това не обещавам..

---

(cc) 2008, vpetkov. 2 коментара.

Страхотен екшън за бомбен атентат срещу президента на Америка. Целия филм се разиграва на, забележете, Plaza Mayor в Salamanca Филма е разказан много интересно. Представен е от гледната точна на четири различни човека, които малко или много имат нещо общо с атентата. Много красив филм. Задължително да се гледа, не само заради Саламанка

http://fos.vpetkov.com/2008/05/blog-post.html

тук нема органика че да пустеем бе петков; по зелени не сме били; я се огледай навън -- зелено навсякъде; баси кефа

бедни сме и губим съдържание; трябва, трябва

трябва да боравим с хора и заглавия
или само с хора

"Въздуха, който дишам" е филм, в който в десетата минута от филма главния герой бива убит. Но преди да го застрелят, по някакъв начин филма преплита историята на главния герой с друг човек и той става на негово място (демек главен герой) за около 20 минути, след което и него го убиват Викам си "Ебахти и филма! Няма ли поне един жив да остане до края?". Та това е история за четири персонажа, на които истории се преплитат и по някакъв начин живота им зависи от другия. Интересен филм, не сам гледал подобен до сега. Мисля, че имаше някакъв филм пак с преплитащи се истории, ама не съм го гледал, щото ми казаха че бил голяма драма (за "Babel" говоря). Филмчето е криминално, а на мен такива ми харесват Приятно гледане! Пишете коментарчета, ако ви е харесал филма!

дефинирай ми човешко отношение ИЛИ богнещеумра.vlasath.org престава да съществува като динамичен ресурс

последващи меланхолични съждения: http://lubricant.wtf.be/ | rss

един малък депресиран и искрено несръчен чародей
първи редове в колонка

В действителност съм депресиран, но искам да подчертая, че не е дълбоко невъзможно да се случат готини неща. Защото фестовете е възможно да са приключили, но нови неща започват да се градят и изграждат, да се раждат (и пикаят с малките си пишки - егоисти).

Хора се раждат като никога. Спирам да се срещам с близки приятели и тъжа за далечни палмови земи, но туй не пречи да кръстосвам улици и да пиша в колонката си.

Дълбок поклон пред моето място на голямата черна дъска!

веселин, lubricant.wtf.be
http://lubricant.wtf.be/post/4
21.08.2007

ти, мартина
и ти, калоян

сте приветствани
защото имате лек летен загар

ние не знаем защо
ние сме